Прилив
Прилив
Обикалям вечер по света, есен пада с лекота.
Прилива усещам, вятъра поглеждам... и чувам любовта.
Във гръдта си нося, със ръце притискам
нещо мое... и това са само две сърца.
Дните изливат се в нощта, тихо стъпвам
по меката, но истинска за мен земя.
Звездите чувам, вятъра погалвам... и виждам вечността.
Крила ли имам, или съдбата е това?
Покой и устрем, желание или мечта,
любовта погледна, мисълта ми отлетя... заслепи ме истинска сълза.
Топла нежност земята пак обля,
отново прилива усещам, покрих лицето си с ръка.
Юлиано
© Юлиано Кръстев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав!!!
-
Благодаря за вниманието на моята страница,приятелю!Уверявам те,че и при мен всичко е под знака на емоциите.Поздрав от мен!
-
Успяваш да развълнуваш,хората!Поздравления за стиха и пролетно настроетие да те връхлети!
-
Поздравления за стиха ! Много ми хареса !
-
Харесвам винаги да те чета!Много си въздействащ!Поздрав от мен с пожелание за усмихнат и шарен ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Завладяваш ме със стиховете си, Юлиано! Сърдечен поздрав! И... благодаря! Благодаря за удоволствието, което ми доставяш с богатата си на усещания душа!