Прилив
Прилив
Обикалям вечер по света, есен пада с лекота.
Прилива усещам, вятъра поглеждам... и чувам любовта.
Във гръдта си нося, със ръце притискам
нещо мое... и това са само две сърца.
Дните изливат се в нощта, тихо стъпвам
по меката, но истинска за мен земя.
Звездите чувам, вятъра погалвам... и виждам вечността.
Крила ли имам, или съдбата е това?
Покой и устрем, желание или мечта,
любовта погледна, мисълта ми отлетя... заслепи ме истинска сълза.
Топла нежност земята пак обля,
отново прилива усещам, покрих лицето си с ръка.
Юлиано
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиано Кръстев Все права защищены
