23 янв. 2008 г., 08:37

Прилив

1.1K 0 6
 

                  Прилив

 

Обикалям вечер по света, есен пада с лекота.

Прилива усещам, вятъра поглеждам... и чувам любовта.

Във гръдта си нося, със ръце притискам

нещо мое... и това са само две сърца.

 

Дните изливат се в нощта, тихо стъпвам

по меката, но истинска за мен земя.

Звездите чувам, вятъра погалвам... и виждам вечността.

Крила ли имам, или съдбата е това?

 

Покой и устрем, желание или мечта,

любовта погледна, мисълта ми отлетя... заслепи ме истинска сълза.

Топла нежност земята пак обля,

отново прилива усещам, покрих лицето си с ръка.

 

 

                           Юлиано

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиано Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Открий лицето си - това е приливът на любовта!

    Завладяваш ме със стиховете си, Юлиано! Сърдечен поздрав! И... благодаря! Благодаря за удоволствието, което ми доставяш с богатата си на усещания душа!
  • Поздрав!!!
  • Благодаря за вниманието на моята страница,приятелю!Уверявам те,че и при мен всичко е под знака на емоциите.Поздрав от мен!
  • Успяваш да развълнуваш,хората!Поздравления за стиха и пролетно настроетие да те връхлети!
  • Поздравления за стиха ! Много ми хареса !

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...