25.10.2013 г., 17:36  

Принцеса

1.8K 1 6

                                                                         "За принцеса навярно съм слаба..."

                                                                                                               Ники Комедвенска

 

 

Пантофката ме стяга по мазола,

а толкова да бях си я харесала. 

Внезапно лъсна истината гола,

че аз не съм родена за принцеса.

 

Къдриците златисти не разресвам

със гребенче от морска костенурка.

Навярно аз не ставам за принцеса -

спокойно във панелка си живуркам.

 

А тъй да ми се ходеше на бала,

сърбяха ме петите да танцувам.

Но този принц бил пълна ала-бала -

той жаби не умеел да целува.

 

Оказа се изпечен комарджия,

без жал дори конете си продаде.

Ех, жалко! Но пък аз не съм от тия,

които се предлагат за награда.

 

Животът царски много ми хареса,

но тиквата не стана на каляска.

Не ми е писано да съм принцеса -

останах си Анелия от Хасково.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!
  • Су-пер! Финалът няма равен просто!
  • ...а е приказно! Поздравления за искрения стих!
  • Хихи...Ти с твойта Алиса Джу, поведе хорото сякаш, обаче тази приказка просто ми скри ... шапката с перото... Ваше Невисочество Анелия от Хасково страшно харесах Вашата приказка!
  • Аааа, Нелка, жестоко е
    Някаква приказна зараза е плъзнала тия дни, но така да ми харесва...
    Липсваш тук да знаеш

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...