Oct 25, 2013, 5:36 PM  

Принцеса

1.8K 1 6

                                                                         "За принцеса навярно съм слаба..."

                                                                                                               Ники Комедвенска

 

 

Пантофката ме стяга по мазола,

а толкова да бях си я харесала. 

Внезапно лъсна истината гола,

че аз не съм родена за принцеса.

 

Къдриците златисти не разресвам

със гребенче от морска костенурка.

Навярно аз не ставам за принцеса -

спокойно във панелка си живуркам.

 

А тъй да ми се ходеше на бала,

сърбяха ме петите да танцувам.

Но този принц бил пълна ала-бала -

той жаби не умеел да целува.

 

Оказа се изпечен комарджия,

без жал дори конете си продаде.

Ех, жалко! Но пък аз не съм от тия,

които се предлагат за награда.

 

Животът царски много ми хареса,

но тиквата не стана на каляска.

Не ми е писано да съм принцеса -

останах си Анелия от Хасково.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно!
  • Су-пер! Финалът няма равен просто!
  • ...а е приказно! Поздравления за искрения стих!
  • Хихи...Ти с твойта Алиса Джу, поведе хорото сякаш, обаче тази приказка просто ми скри ... шапката с перото... Ваше Невисочество Анелия от Хасково страшно харесах Вашата приказка!
  • Аааа, Нелка, жестоко е
    Някаква приказна зараза е плъзнала тия дни, но така да ми харесва...
    Липсваш тук да знаеш

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...