19.02.2025 г., 7:59

Принцът на мрака 1997

257 0 0

Победител дали съм? Не зная сега.

Но след ден или два, ще узная.

Има сила, но има във мен и тъга.

Ала всъщност не идвам от рая.

 

Вижте моите воини - зад мен са, безброй.

Но дали ще ги видите в мрака?

Чух заплахи.... Ала аз не желая покой.

И пристигам - могъщ и нечакан.

 

Моя бой го спечелих в последния ден.

Кой от вас срещу мен е застанал?

Всъщност нищо не виждам, но мирис на тлен

вместо вашата плът е останал.

 

Във ръцете си стискам студена кама.

Но съмнения, страх, в мене няма.

И пристигам - роден във безмълвна тъма.

Ужасяващ и толкова странен.

 

Аз, вестител на мрака, ви нося пожар.

И готов съм за битка безкрайна.

Аз съм вечен. И кой ли е толкова стар -

за да знае моята тайна?

 

Знайте вие - във мене не бие сърце.

Но се питам, защо ви го казах?

Вие не виждате моето, а друго лице.

И помита ви моята омраза.

 

Вместо в ада да ида - аз идвам при вас.

Тук - и мразен, и плют, и отричан.

Посрещнете смъртта. Идва вашият час.

А пък вашето време - изтича.

 

Всичко тук ще изчезне. Ще дойде нощта.

Ще настъпят промени съдбовни.

Отсега ви обричам тук - на смъртта.

И на мъки безмерни, вековни.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...