Принуден +
ПРИНУДАЕН+
Друг избор нямам и така живея...
Във тая джунгла Бог ме настани!
Когато ми се плаче, аз се смея,
единствено щастлив съм, кога спя!
Тук всеки мре със теб да се бъзика!
И търси хватки, да те умори...
От яд в очите ми сълзите бликат...
В безсилие душата се мори!
За малко щом на нейде се загледаш,
крадци ще дойдат, да те оберат...
Дома си нощем ако не заключиш,
ти на насилниците даваш път!...
И просто няма кой да ти помогне:
Държавата и наш'то Общество...
И мъката ти кого ли ще трогне!?
Напротив - даже чакай още Зло!..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
