7.05.2016 г., 10:42

Приоритет

747 0 0


април 2016 Румяна Славова

 

Ти знаеш ли какво е обич
и в чии сърца е жива тя?
Как да я опазиш, да раздаваш...
Как да си загърбиш гордостта?
Как, за минута време, да забравиш
сивата житейска рутина
и верен на сърцето да останеш-
глух за доводите на ума!?
Знай, случва се любов като по книга,
щом от нея спреш да се боиш!
Подвиг героичен не е нужен.
Дреболия и внимание стигат
едни очи да озариш.
Не превръщай в търговия,
не предлагай я назаем -
тя не е луксозен дар!
Обичта живее в малките неща.
На големите сърца-приоритет.
Тя е бонбон в целофан;
цвете с усмивка-без повод;
любима вечеря; топъл дом...
Не бъди пестелив, а раздавай!
Не приемай я за навик, бреме...
Безразличие не позволявай-
обичта не забравя!
Тя не е сезонен вирус,
но обсебва по 24 часа и след...
Обичта е мисъл, нескончаем интерес;
разговор в 2 след полунощ;
обещание и избор;
обща посока и път;
в труден миг-протегната ръка;
свободата да покажеш слабост...
Не изричай най-силните слова,
ако в теб е скрит авантюрист!
Тя е искреност и чистота;
радостта от липсата на страх;
надеждата за сбъдната мечта...
Обичта не е заучена фраза;
статус с малки букви;
мълчание с хладна гримаса...
"Обичам те" е:
"Имам време!"
"Тук съм!"
"Ще се грижа..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...