26.07.2007 г., 21:30

Природа

637 0 1

Твоята безбрежна доброта

приютила е безброй несретници.

Храниш ги с покой и тишина.

Завиваш ги със многоцветие.

Посипваш люляк в изморените им длани

и им разказваш вятър като приказка.

По звездните пътеки ги подканяш

да се разходят. А щурци им тананикат.

Под босите им ходила постилаш мъх,

а камъните стопляш в слънчево огнище.

Със влажния си морски дъх

ги къпеш и от болки ги пречистваш.

На слънчевото колело завърташ времето

и сменяш настроения, картини...

Изплиташ пъстри дрехи - топли и студени.

Ти винаги си многолика.

И красота им даваш. До насищане.

Но те все бързат

и не вдигат взор от своя път.

Потънали в невиждане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...