Природа
Твоята безбрежна доброта
приютила е безброй несретници.
Храниш ги с покой и тишина.
Завиваш ги със многоцветие.
Посипваш люляк в изморените им длани
и им разказваш вятър като приказка.
По звездните пътеки ги подканяш
да се разходят. А щурци им тананикат.
Под босите им ходила постилаш мъх,
а камъните стопляш в слънчево огнище.
Със влажния си морски дъх
ги къпеш и от болки ги пречистваш.
На слънчевото колело завърташ времето
и сменяш настроения, картини...
Изплиташ пъстри дрехи - топли и студени.
Ти винаги си многолика.
И красота им даваш. До насищане.
Но те все бързат
и не вдигат взор от своя път.
Потънали в невиждане.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
