Природен кръговрат
Дъждовно е,
окапаха листата,
сезонаът се смени във черно сив.
От времето е,
стеле се мъглата,
природата наддава грозен вик.
Боли я,
лятото си тръгна,
взе шареното си сако в ръка.
Съблече я,
остави я бездомна,
затуй се лее дъжд като река.
Плачи, величествена Земьо,
плачи за лятното сако!
Ще бъдеш ти възнаградена
със топло, снежно, пухкаво палто.
Но бялата премяна щом наденеш,
величествено ще изправиш пак глава,
ще топлиш майчински подземно семе,
в очакване на нов живот и пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преслава Петкова Всички права запазени
