Аз съм ласка, прегърнала слънце,
разтуптяно от обич сърце
и покълващ живот в сухо зрънце.
Аз обгръщам с душа ангел бял.
Нямам тяло, а облак копнежен,
в който моят живот се е слял
с детски сън, тъй невинен и нежен.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени