Приставане
Школото свърших, хванах ергенлък,
очите ми с мерак метат мегдана,
баща ми чорбаджия – пашалък
и кон ми купи, и елек с гайтани.
Момите на чешмата гледам все,
та белким някоя си похаресам,
ама не трепна ми в гърди сърце,
с кавала да заситня кръшна песен,
но снощи, на пенджера както бях,
мустакът ми от плам се позасука,
мома фиданка в тъмното съзрях,
сукманът й опънат, та се пука.
Навирих си най-личния калпак
и пояса усуках с длани мъжки,
в градината откъснах кукуряк,
дувари скокнах на поне три къщи.
Пресрещнах я на тесния сокак -
тя бяла, бяла, хем червена,
очите й - два въглена, горят,
и разтопиха мъжкото във мене.
И врекох й се с китка на сърце,
а тя ми даде трепетна ръчица,
изкарах коня с грейнало лице
и излетяхме с него като птици.
Луната калдъръма ни постла
със хиляди изгряващи звездици,
пристана ми, но чак на сутринта -
кавал засвири луда ръченица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
