18.07.2005 г., 20:10

Пристрастена

1.7K 0 13

Наслаждавам   ти    се  тайно  ,

наблюдавам   те от   разстояние .

през погледа прозира тъй издайно

душата ми унесена от твойто 
                                                 обаяние.

 

Усмивката  ти  магнетично  ме  привлича

и феерия от сладки чувства в мен танцува.

Щом очите ми с твоите за миг се срещнат,

онази тръпка, под лъжичката,отново 
                                                  ще бушува!

 

Да те  гледам  без  дори да знаеш,

да се дрогирам с аромата и гласа ти,

да мечтая, че и ти за мен мечтаеш,

да обладаваш  мислите , съня ми .

 

Това ми стига . Едва ли

и за друго  съм  готова,но...
към теб съм безнадеждно

пристрастена , моя  сладка

и убийствена перфектна

                      нежна дрога !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно!!!!
  • Уникално!Разкошно!Разтърсващо!Защо спря да пишеш!
  • Много е добро! На 13 си значи..Браво...За нещата, които пишеш- това е една малка възраст! Развивай таланта си и ще успееш! Успех ти пожелавам!
  • Ако наистина си на 13...
    какво ли ще пишеш на 18?
    Надявам се, шедьоври.
    На стиха ти могат да завиждат каките и батковците...и чичковците като мен.
  • Добре пишеш, детенце и ритъм има и смисъл..
    Вярно ли си на 13 години?
    Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...