Пристрастена
Пристрастих се
към любов-неполучаване
и виновно се облякох
в мълчаливост,
отзвучава в ехо
тихото прощаване
със звук натякващ -
до тръпчивост.
Дъхът ми се накъса
от невдишване,
а ароматът ти по
кожата попива
и пари ми от
твоето насищане
с недообичаност,
която ме убива.
Но порите ми
свикнаха със тебе
и за спомен си
запазиха докосване,
а синьото в очите
ти е бреме...
пришито натежаване
с тропосване.
До мен си и
невидимо далече,
прегръщам празното,
а чаках много.
По малко си отиваш
всяка вечер,
но така и не ти
казах "сбогом"!
към любов-неполучаване
и виновно се облякох
в мълчаливост,
отзвучава в ехо
тихото прощаване
със звук натякващ -
до тръпчивост.
Дъхът ми се накъса
от невдишване,
а ароматът ти по
кожата попива
и пари ми от
твоето насищане
с недообичаност,
която ме убива.
Но порите ми
свикнаха със тебе
и за спомен си
запазиха докосване,
а синьото в очите
ти е бреме...
пришито натежаване
с тропосване.
До мен си и
невидимо далече,
прегръщам празното,
а чаках много.
По малко си отиваш
всяка вечер,
но така и не ти
казах "сбогом"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
