Пристрастих се към любов-неполучаване и виновно се облякох в мълчаливост, отзвучава в ехо тихото прощаване със звук натякващ - до тръпчивост. Дъхът ми се накъса от невдишване, а ароматът ти по кожата попива и пари ми от твоето насищане с недообичаност, която ме убива. Но порите ми свикнаха със тебе и за спомен си запазиха докосване, а синьото в очите ти е бреме... пришито натежаване с тропосване. До мен си и невидимо далече, прегръщам празното, а чаках много. По малко си отиваш всяка вечер, но така и не ти казах "сбогом"!
Да си отива по-малко...Бавно и още по-болезнено...
Недообичането е драма, трагедия, ужас...
Болезнено е може би и за двамата...
Много хубаво стихотворение!Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.