4.07.2005 г., 23:45

Присъда

1.8K 0 1
Моята мъка сега ще те обвземе,
като страшна сила тя ще те превземе
и няма място, на което за се скриеш,
името ми във всичко лошо ще откриваш.
Не искам никога да ме забравиш,
искам да желаеш силно да ме мразиш,
споменът за нас да не те напуска нито ден,
във всяко момиче да виждаш нещо от мен.
Искам във вечна вярност да ми се заричаш,
тялото ми свой храм нощем да наричаш,
в очите ми да виждаш тъмен огън,
който да ти причинява болка.
Ръцете ми сега ще те настигнат,
каменна стена около тебе ще издигнат
и всеки изход за теб ще е далече,
освен мен друга няма да обичаш вече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...