4 июл. 2005 г., 23:45

Присъда

1.8K 0 1
Моята мъка сега ще те обвземе,
като страшна сила тя ще те превземе
и няма място, на което за се скриеш,
името ми във всичко лошо ще откриваш.
Не искам никога да ме забравиш,
искам да желаеш силно да ме мразиш,
споменът за нас да не те напуска нито ден,
във всяко момиче да виждаш нещо от мен.
Искам във вечна вярност да ми се заричаш,
тялото ми свой храм нощем да наричаш,
в очите ми да виждаш тъмен огън,
който да ти причинява болка.
Ръцете ми сега ще те настигнат,
каменна стена около тебе ще издигнат
и всеки изход за теб ще е далече,
освен мен друга няма да обичаш вече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...