Вече няма за какво да се смея,

вече не намирам забавен света.

Вече няма за какво да заплача,

остана безчувствена моята душа.

Вече няма кого да обичам безумно,

разбиха се с трясък моите мечти.

Вече не гледам със вяра, надежда,

животът изчезва във моите очи.

Вече не виждам смисъл да дишам

и пътища търся във мой собствен свят.

Бавно губя реалния си образ,

моите дни се завъртат в нелеп кръговрат.

Вече не зная коя съм, къде съм,

изгубих се някъде по дългия път,

сега душата ми чака своята присъда

от някакъв чужд, величествен съд.