Присъда
Вече няма за какво да се смея,
вече не намирам забавен света.
Вече няма за какво да заплача,
остана безчувствена моята душа.
Вече няма кого да обичам безумно,
разбиха се с трясък моите мечти.
Вече не гледам със вяра, надежда,
животът изчезва във моите очи.
Вече не виждам смисъл да дишам
и пътища търся във мой собствен свят.
Бавно губя реалния си образ,
моите дни се завъртат в нелеп кръговрат.
Вече не зная коя съм, къде съм,
изгубих се някъде по дългия път,
сега душата ми чака своята присъда
от някакъв чужд, величествен съд.
© Павлина Ненова All rights reserved.
