20.04.2010 г., 22:38

Притча за невидимата красота

1.4K 0 16

 

 

Сърцето и очите ми не се разбраха.

Спореха за нещо истинско.

Нещо истинско.

 

Ръцете ми разравят

гроб във нивата.

Нещо истинско.

Нещо истинско.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Блестяща, дълбока, духовна интуиция и прозрение!!!
  • Дано да са го намерили и по-малко да са се окаляли, докато ровят.
    Невероятен изказ, който е показателен за ровенето.
  • Всъщност май...
    НИЩО истинско
  • о, Тъга, така ми е приятно да го чуя! така би ме зарадвало и до теб да стигне топлинка и да не си вече тъжна...

    гуш!
  • идеми дойдеми, днес от теб.. шурти толкова положителна енергия и доброта, че си на път да разтопиш и моето замръзнало сърце! (sun)

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...