Apr 20, 2010, 10:38 PM

Притча за невидимата красота

  Poetry
1.4K 0 16

 

 

Сърцето и очите ми не се разбраха.

Спореха за нещо истинско.

Нещо истинско.

 

Ръцете ми разравят

гроб във нивата.

Нещо истинско.

Нещо истинско.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идеми Дойдеми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Блестяща, дълбока, духовна интуиция и прозрение!!!
  • Дано да са го намерили и по-малко да са се окаляли, докато ровят.
    Невероятен изказ, който е показателен за ровенето.
  • Всъщност май...
    НИЩО истинско
  • о, Тъга, така ми е приятно да го чуя! така би ме зарадвало и до теб да стигне топлинка и да не си вече тъжна...

    гуш!
  • идеми дойдеми, днес от теб.. шурти толкова положителна енергия и доброта, че си на път да разтопиш и моето замръзнало сърце! (sun)

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...