Притча за невидимата красота
Сърцето и очите ми не се разбраха.
Спореха за нещо истинско.
Нещо истинско.
Ръцете ми разравят
гроб във нивата.
Нещо истинско.
Нещо истинско.
© Идеми Дойдеми All rights reserved.
Apr 20, 2010, 10:38 PM
Comments
Comments
-
-
Дано да са го намерили и по-малко да са се окаляли, докато ровят.
Невероятен изказ, който е показателен за ровенето. -
-
о, Тъга, така ми е приятно да го чуя! така би ме зарадвало и до теб да стигне топлинка и да не си вече тъжна...
гуш! -
идеми дойдеми, днес от теб.. шурти толкова положителна енергия и доброта, че си на път да разтопиш и моето замръзнало сърце! (sun)
Editor's choice
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
