Притча за невидимата красота
Сърцето и очите ми не се разбраха.
Спореха за нещо истинско.
Нещо истинско.
Ръцете ми разравят
гроб във нивата.
Нещо истинско.
Нещо истинско.
© Идеми Дойдеми All rights reserved.
Apr 20, 2010, 10:38 PM
Comments
Comments
-
-
Дано да са го намерили и по-малко да са се окаляли, докато ровят.
Невероятен изказ, който е показателен за ровенето. -
-
о, Тъга, така ми е приятно да го чуя! така би ме зарадвало и до теб да стигне топлинка и да не си вече тъжна...
гуш! -
идеми дойдеми, днес от теб.. шурти толкова положителна енергия и доброта, че си на път да разтопиш и моето замръзнало сърце! (sun)
Editor's choice
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
