Привечер
Думите се стичат
шепнешком -
капчици
по капчици увличат.
А пък тялото на вечерта
е дом,
в който
с обич
многогласна ни изричат.
Стъпвам в мислите ти
пипнешком
и докосвам
с устни светлото начало.
Знаци буквени
на стон,
след стон
се разливат
като образ в огледало.
Пръстите до звън
са камертон,
незатихващ
допир,
сътворен изцяло.
И унасят
в мелодичност от синхрон.
Дом градят
с душа, сърце и тяло ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
