Apr 21, 2005, 1:17 AM

Привечер

  Poetry
929 0 3

Думите се стичат
шепнешком -
капчици
по капчици увличат.
А пък тялото на вечерта
е дом,
в който
с обич
многогласна ни изричат.

Стъпвам в мислите ти
пипнешком
и докосвам
с устни светлото начало.
Знаци буквени
на стон,
след стон
се разливат
като образ в огледало.

Пръстите до звън
са камертон,
незатихващ
допир,
сътворен изцяло.
И унасят
в мелодичност от синхрон.
Дом градят
с душа, сърце и тяло ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...