Думите се стичат
шепнешком -
капчици
по капчици увличат.
А пък тялото на вечерта
е дом,
в който
с обич
многогласна ни изричат.
Стъпвам в мислите ти
пипнешком
и докосвам
с устни светлото начало.
Знаци буквени
на стон,
след стон
се разливат
като образ в огледало.
Пръстите до звън
са камертон,
незатихващ
допир,
сътворен изцяло.
И унасят
в мелодичност от синхрон.
Дом градят
с душа, сърце и тяло ...
© Йоанна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
