Приятел
Елбърт Хъбард
Не сте много,
а и колко сте точно, не знам.
Не е много,
но колкот’ любов имам, на вас ще я дам.
Не е дълго,
но кой ги брои годините, дето ви знам.
Не сме богати,
но за мене сте най-големия дар.
Не сте идеални,
но за мене – най-добри.
Често викат ни бунтари –
не ни омръзва до зори.
И винаги спорим –
вечно нещо ни гори.
Винаги различни –
всеки странен в собствен стил.
Често сме пияни,
без някой да е пил.
И вашите сърца горещи
стоплят ме, когато има студ.
И ваш'те думи тежки
връщат ме от грешен път.
…..
Но тъжен е краят на тази мечта...
... че когато от тебе си иде приятел,
светът загубва част от свойта красота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Иванова Всички права запазени
