Приятел
Елбърт Хъбард
Не сте много,
а и колко сте точно, не знам.
Не е много,
но колкот’ любов имам, на вас ще я дам.
Не е дълго,
но кой ги брои годините, дето ви знам.
Не сме богати,
но за мене сте най-големия дар.
Не сте идеални,
но за мене – най-добри.
Често викат ни бунтари –
не ни омръзва до зори.
И винаги спорим –
вечно нещо ни гори.
Винаги различни –
всеки странен в собствен стил.
Често сме пияни,
без някой да е пил.
И вашите сърца горещи
стоплят ме, когато има студ.
И ваш'те думи тежки
връщат ме от грешен път.
…..
Но тъжен е краят на тази мечта...
... че когато от тебе си иде приятел,
светът загубва част от свойта красота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Иванова Все права защищены
