4.02.2008 г., 17:41

Приятел

1.1K 0 6
 

Какво е приятелят -

може би доскоро непознат,

когото чувстваш

по-близък от брат,

който заедно със теб гори

и в злото, и в доброто.

И ти му вярваш,

вярваш му, защото

когато си във нужда -

той е там.

Разбира се - и ти си всеотдаен,

никога не го оставяш сам.

Това е приятелят.

Но за него също знам,

че има и друга алтернатива:

приятелите ти,

дори да са край теб -

приятелството си отива!

Тогава приятелят е

бъдещ твой познат,

дори не е и близък

и далеч не ти е брат,

с когото официално

си кимвате за "добър ден"...

После отминавате

със поглед отегчен.

Приятелството ви остава спомен,

потънал някъде

на дъното на паметта,

наравно с хиляди други неща...

Едно е може би различно -

че някак странно демонично

от този спомен

лекичко нагарча.

Но това не те кара да плачеш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люска Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едно е може би различно -
    че някак странно демонично
    от този спомен
    лекичко нагарча.

    И понякога плачем... или не... Поздрави, Люси!
  • Люска, как ме развълнува!
    Приятелите...едно от най-хубавите неща
    в живота. Прекрасен стих. с обич за теб.
  • Много ми хареса.Поздравления Люси
  • За съжеление,такова е приятелството!Но да не губиш кураж,все пак имаш сестра.А тя е повече от приятелка!
  • Хареса ми...Поздрав!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...