Приятел лесно се познава -

веднъж изпаднеш ли в беда,

започне ли от теб да бяга -

то значи, с гузна е душа.

Какво не бих аз дал да имам -

до мен Приятел съкровен.

В неволя той да стопли нощ ми

и Радост да дели със мен.

Това е приказно имане,

с него аз съм най-богат.

Самотен да съм - не желая,

но как да найда този брат?

Веднъж ли, дваж ли съм се лъгал -

напразно бликат в мен мечти.

Сърце им даваш, а накрая -

без жалост късат го с зъби.

Разкъсано сърце ми стене,

но пак се моли зарад тях -

не знаят те, че туй е бреме,

да го преглътнеш този хап.

Да нараниш Приятел -

това не може се прости.

Сърце ограбиш ли, не чакай -

отново весел да си ти.

Сърце щом имаш, а не камък -

ще страда с него във нощта,

и мира няма да намериш -

дори да вземе те смъртта.

Затуй Ви моля - не мърсете

Приятелството с мръсна длан.

Не казвай, че си ми Приятел -

кога кроиш си таен план.

И пак надявам се, че има

за мен Приятел, най-любим.

Кога отчаян съм до края -

ще дойде той - незнаен, тих...

До мене кротко ще приседне,

с любов ще стопли ми сърце.

Тогаз ще мога да забравя

и поглед устремя напред.

Отново слънце ще огрее.

Отново песен ще звъни.

Отново птиците ще пеят,

щом имаш веч - Приятел мил.

Сърце изпълва се със обич,

а обич - ражда Светлина.

Слепец да си - ще виждаш всичко,

Приятел - твоя е звезда.