Приятел
Приятели много не искам да имам.
Стигаш ми ти, дори само един.
Но готов и през Ада със мен да премине.
И сълзи и радост
със мен да дели.
Искам приятел, който да плаче,
когато моята рана кърви.
Приятел за който всичко да знача.
Който в живота
до мен да върви.
Веднъж ти ми каза, ако стъпиш на криво,
ако паднеш в жестоката бездна на мрака,
ще направя отново да бъдеш щастлива.
Знай, имаш приятел,
който те чака.
Кал във лицето, когато ти плиснат
и рана разкъса твойто сърце,
облаци тежки, когато надвиснат,
до теб ще усещаш
две силни ръце.
До мен си, когато никой друг няма,
с белег дори от сломени крила.
Зашиваш със обич кървящата рана.
Живота ти връщаш
на мойта душа.
А ако ти ме повикаш, дори и без думи,
без въпроси “защо“ и “ако“, и “дали“,
с тяло ще спра и летящи куршуми,
ще направя така,
че да спре да боли.
Изгубена, сляпа през живота вървях.
И не мога да кажа дали съм живяла.
Но след толкова много бури разбрах...
Без тебе приятелю,
не се чувствам цяла.
Януари 2018 В.Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
