Приятел
Приятели много не искам да имам.
Стигаш ми ти, дори само един.
Но готов и през Ада със мен да премине.
И сълзи и радост
със мен да дели.
Искам приятел, който да плаче,
когато моята рана кърви.
Приятел за който всичко да знача.
Който в живота
до мен да върви.
Веднъж ти ми каза, ако стъпиш на криво,
ако паднеш в жестоката бездна на мрака,
ще направя отново да бъдеш щастлива.
Знай, имаш приятел,
който те чака.
Кал във лицето, когато ти плиснат
и рана разкъса твойто сърце,
облаци тежки, когато надвиснат,
до теб ще усещаш
две силни ръце.
До мен си, когато никой друг няма,
с белег дори от сломени крила.
Зашиваш със обич кървящата рана.
Живота ти връщаш
на мойта душа.
А ако ти ме повикаш, дори и без думи,
без въпроси “защо“ и “ако“, и “дали“,
с тяло ще спра и летящи куршуми,
ще направя така,
че да спре да боли.
Изгубена, сляпа през живота вървях.
И не мога да кажа дали съм живяла.
Но след толкова много бури разбрах...
Без тебе приятелю,
не се чувствам цяла.
Януари 2018 В.Тодорова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valya Тodorova Все права защищены
