17.06.2006 г., 17:54

Приятели

1K 1 4
 Приятелство ни свързва, приятелство ни пак дели:
 обич има между нас. Ще устоим ли аз и ти?
 Имам нужда аз от теб, имаш нужда ти от мен.
 Непокорни сме, но пак се търсим нощ и ден.

 Приятели да си останем, приятели за вечни времена. 
 Любовта ний ще забравим - тя разделя ни сега.
 Така ще бъде, така било е и от вечни времена: влюбиш ли се в приятел, болката приемаш, но не и любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...