valiordanov (Валентин Йорданов)
1824 1469
16.07.2007 г., 9:52 ч.

ПРИЯТЕЛИ 

  Поезия
775 0 9
Не искам да отричам свойто детство,
прозореца, дори, от мен строшен,
от църквата откраднатите свещи
не искам да отричам в този ден.

Не искам да отричам и лъжата,
която сам изрекох пред съда,
и болката, захапала душата,
оставайки година без баща.

Не искам да отричам свойта подлост
и вярата на другите към мен.
Присмеха към тази тяхна вярност...
Целият живот усамотен...

Не искам да отричам и сълзите,
целували ми детското лице.
Не искам да ме гледате в очите,
когато ви говоря със сърце.

Не искам да прощавате, додето
аз прошка не поискам и от вас,
че пазя още нещо от детето,
но нямам сили да го кажа с глас.

Грешах като дете и не отричам.
На себе си и аз не съм простил.
Сега съм зрял. Пред всички се заричам:
По детски, ако трябва, бих сгрешил!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??