ПРИЯТЕЛИ
Не искам да отричам свойто детство,
прозореца, дори, от мен строшен,
от църквата откраднатите свещи
не искам да отричам в този ден.
Не искам да отричам и лъжата,
която сам изрекох пред съда,
и болката, захапала душата,
оставайки година без баща.
Не искам да отричам свойта подлост
и вярата на другите към мен.
Присмеха към тази тяхна вярност...
Целият живот усамотен...
Не искам да отричам и сълзите,
целували ми детското лице.
Не искам да ме гледате в очите,
когато ви говоря със сърце.
Не искам да прощавате, додето
аз прошка не поискам и от вас,
че пазя още нещо от детето,
но нямам сили да го кажа с глас.
Грешах като дете и не отричам.
На себе си и аз не съм простил.
Сега съм зрял. Пред всички се заричам:
По детски, ако трябва, бих сгрешил!
прозореца, дори, от мен строшен,
от църквата откраднатите свещи
не искам да отричам в този ден.
Не искам да отричам и лъжата,
която сам изрекох пред съда,
и болката, захапала душата,
оставайки година без баща.
Не искам да отричам свойта подлост
и вярата на другите към мен.
Присмеха към тази тяхна вярност...
Целият живот усамотен...
Не искам да отричам и сълзите,
целували ми детското лице.
Не искам да ме гледате в очите,
когато ви говоря със сърце.
Не искам да прощавате, додето
аз прошка не поискам и от вас,
че пазя още нещо от детето,
но нямам сили да го кажа с глас.
Грешах като дете и не отричам.
На себе си и аз не съм простил.
Сега съм зрял. Пред всички се заричам:
По детски, ако трябва, бих сгрешил!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
