Приятелки
ПРИЯТЕЛКИ
Замръкнах в долината на твоите очи.
Там, някъде по пътя, седнах да размисля.
Обърна гръб разумната, навъси се, мълчи...
А лудата ме сръчка и само се усмихна.
Те двете в мен живеят. Приятелки били...
Но толкова е трудно със тях да се разбирам.
Докарва ми едната тревоги и бели,
а другата помага сама да се събирам...
Прекрасна моя същност! Та ти си три в едно!
Вий, двете, стига вече разпъвахте на кръст
душата и сърцето! Било, какво било!
И ето, че ги съдя, размахвам строго пръст...
А как пред мен се шири оная долина,
в която самодиви танцуват със цветята,
окъпани във слънце, възторг и светлина...
На твоите очи замръкнах в долината.
Изгубих се нарочно. Забравих да се върна
във делника си скътан на разума под склона.
Те, милите ми същности, откриха ме, прегърнаха,
заведоха ме вкъщи, където ми е тронът.
Днес пием си кафето пред синия екран.
Уютно е, но просто понякога ми писва.
Тогава се захваща едната със тигана,
а другата, разбира се, стихчето дописва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
