От толкова години те познавам,

и болка и усмивки сме делили,

че сме различни – осъзнавам,

но грешките отдавна сме простили.

Връщам често лентата назад

и помня  всяка минута със теб,

и спомените в мен блестят –

децата, дето нямат перипет.

И бързо се наложи да се вместим,

в живота, някак изведнъж,

лъжите нека да отместим

и да  си кажем – бе заради мъж.

Годините летяха неусетно

каквото и денят да поднесе,

наивно, някак си суетно

със теб деляхме го на две.

Научих се за толкова моменти,

да вярвам в невъзможните неща,

научих, че и без монети

можеш да запaзиш обичта.

Приятелко, каквото е било,

ще се повтори, ала малко променено

където и сърцето да те води,

недей да ме забравяш мене.