Приятелка
От толкова години те познавам,
и болка и усмивки сме делили,
че сме различни – осъзнавам,
но грешките отдавна сме простили.
Връщам често лентата назад
и помня всяка минута със теб,
и спомените в мен блестят –
децата, дето нямат перипет.
И бързо се наложи да се вместим,
в живота, някак изведнъж,
лъжите нека да отместим
и да си кажем – бе заради мъж.
Годините летяха неусетно
каквото и денят да поднесе,
наивно, някак си суетно
със теб деляхме го на две.
Научих се за толкова моменти,
да вярвам в невъзможните неща,
научих, че и без монети
можеш да запaзиш обичта.
Приятелко, каквото е било,
ще се повтори, ала малко променено
където и сърцето да те води,
недей да ме забравяш мене.
© Може би закъсняла All rights reserved.
