Приятелко, какво е станало с очите ти?
Кой отне блясъка им?
Кой затвори душата ти в клетка?
Защо му позволихме?!
Само аз виждам болката ти и стискам я в ръце..
искам да те освободя, приятелко..
да бъдеш пак моята безгрижна и усмихната сестра..
Черпи от моята сила и се бори, приятелко.. а когато аз затъна събери я цялата тази наша сила и измъкни и мен, приятелко... Лесно е да се скриеш самичка ранима и объркана вечер .. но ти не си сама мила моя.. вдигни глава и ще ме видиш силна изправена до теб... ПРИЯТЕЛКО, ОБИЧАМ ТЕ!
© Вилияна Джамбазова Всички права запазени