Feb 26, 2016, 7:44 AM

Приятелко

  Poetry
867 0 0

Приятелко, какво е станало с очите ти?

Кой отне блясъка им?

Кой затвори душата ти в клетка?

Защо му позволихме?!
Само аз виждам болката ти и стискам я в ръце..
искам да те освободя, приятелко..
да бъдеш пак моята безгрижна и усмихната сестра..
Черпи от моята сила и се бори, приятелко.. а когато аз затъна събери я цялата тази наша сила и измъкни и мен, приятелко... Лесно е да се скриеш самичка ранима и объркана вечер .. но ти не си сама мила  моя.. вдигни глава и ще ме видиш силна изправена до теб... ПРИЯТЕЛКО, ОБИЧАМ ТЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилияна Джамбазова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...