7.05.2011 г., 21:38

Приятелко

970 0 0

Аз вярвах ти, а ме предаде,

цял живот няма да забравя болката!

И раната от ножа, във гърба забит,

завинаги ще пари и кърви.

Аз вярвах ти и на твойто рамо плаках,

а мойто не веднъж опора твоя беше.

С какво заслужих така да ме боли?

Сега не мога да обичам,

на никого не вярвам аз,

съмнението е в мене час след час.

Страхувам се, приятелко, за ръката някого да хвана,

за да не срещне той и твоите очи

и отново тебе да поиска...

Простих ти, но от теб опитвам се да скрия него,

да предпазя себе си и обичта си.

Да, може би сгрешила си тогава

и не би го сторила сега,

но тази грешка твоя

съсипа целия ми свят...

Моля те, недей!

Не го прави отново!

Не бих го преживяла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тоня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....