Приятелко

Аз вярвах ти, а ме предаде,

цял живот няма да забравя болката!

И раната от ножа, във гърба забит,

завинаги ще пари и кърви.

Аз вярвах ти и на твойто рамо плаках,

а мойто не веднъж опора твоя беше.

С какво заслужих така да ме боли?

Сега не мога да обичам,

на никого не вярвам аз,

съмнението е в мене час след час.

Страхувам се, приятелко, за ръката някого да хвана,

за да не срещне той и твоите очи

и отново тебе да поиска...

Простих ти, но от теб опитвам се да скрия него,

да предпазя себе си и обичта си.

Да, може би сгрешила си тогава

и не би го сторила сега,

но тази грешка твоя

съсипа целия ми свят...

Моля те, недей!

Не го прави отново!

Не бих го преживяла!