2.03.2011 г., 20:41

Приятелко любима

1.7K 0 0

Приятелството е кристална ваза,

в която не цъфти омраза,

бе казал някога народа,

но дали приятелството е до гроба.

 

Дали ще бъдеш с мене ти,

дори в болка и беди.

Дали ще плачеш с мене ти,

когато мене ме боли.

 

Дали с чистата си ти усмивка

ще ме даряваш без почивка.

 

Без хляб и без вода дори аз мога,

но без теб дали ще мога.

 

 

01.06.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...