Приятелство, от което не боли
Приятелю, и ти ли...
поемаш по различен път.
Годините не са броени,
но настъпва миг такъв.
Още помня утрото, когато
гледаха ме две учудени очи.
С усмивка на лицето засияло,
при себе си ме някак приюти.
Нали приятели сме от тогава,
приятелство, от което не боли.
Е, няма там копнеж и тръпка,
но и никой няма да те нарани.
Приятелство, в което няма
крайбрежен вятър, ураган.
Но има топлина, пристанище,
доверие, което дава своя дан.
Сега по друг път ти поемаш,
животът ще ни раздели.
Няма заедно да крачим,
но оставаме приятели, нали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
