Приятелството остава
Замина си.
Остави ме бездънна
и вгледана във бъдните ни срещи.
Приятелството тихо ме прегърна.
Потупа ме по рамото човешки
и с мене по тротоара тръгна.
Замина си.
Но има ли раздяла
за душа, която с друга се е сляла?
И има ли в Приятелството разстояния,
за двама души, всичко споделили
и сърцата си, наместо дарове, сменили?
В Приятелството няма време,
часовници нахални в нас не тракат.
И ще се срещнем пак, пред залеза ще спреме...
И... ще забравим на мига, че сме се чакали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
