Приятелството остава
Замина си.
Остави ме бездънна
и вгледана във бъдните ни срещи.
Приятелството тихо ме прегърна.
Потупа ме по рамото човешки
и с мене по тротоара тръгна.
Замина си.
Но има ли раздяла
за душа, която с друга се е сляла?
И има ли в Приятелството разстояния,
за двама души, всичко споделили
и сърцата си, наместо дарове, сменили?
В Приятелството няма време,
часовници нахални в нас не тракат.
И ще се срещнем пак, пред залеза ще спреме...
И... ще забравим на мига, че сме се чакали.
© Инна All rights reserved.
