Приятелю, не се учудвам, че си злобен.
С теб бе зъл, дори жесток, животът.
Път без пропасти едва ли бе възможен.
Те всички водеха към хълма на голгота.
А сърцето ти бе толкова добро и чисто.
Всеки подлец можеше да го излъже.
Душата ти все търсеше небето бистро.
Да светиш искаше... А беше ли длъжен.
Раздаваше с добро сърцето и душата си.
Не питаше дали кредитът си заслужава.
А те ограбваха живота и съдбата ти.
Не се интересуваха от крехкото ти здраве. ...