15.03.2017 г., 0:39

Приятелю, тя не е робиня

695 3 6

Приятелю, тя не е робиня

 

 

Приятелю, слушай сега.
Знам че го знаеш,
но нека важно нещо ти припомня.
Сега сме поотраснали
и брак имаш зад гърба.
В прав текст ще ти кажа,
че имаш си жена, а не робиня.
Приятелски съвет ти давам,
ако случайно заблудил си се
или си забравил.
Жената иска уважение,
а не почистваща машина.
Жената иска да е любовница,
стига да си я поискаш.
Има нужда от време за кафе,
но със приятелки.
За да им разкаже колко се гордее с теб.
О, я стига! Не виждаш ли,
че в нея живее момичето със панделки?
Нуждае се толкоз много от внимание,
колкото не можем и да си представим.
Жената, приятелю, е книга,
която всеки ден трябва да разлистваш.
Затова уважавай я,
показвай ѝ колко я обичаш.
Само не превръщай я в робиня!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така. затвориш ли женската душа в клетка, не очаквай от нея емоция, тя просто ще бъде само една далечна и все по-далечна сянка!!! Поздрав!!!!
  • Много харесах!!!
  • Благодаря за отделеното внимание и споделеното мнение
  • За съжаление, все още има мъже, които не мислят така. Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...