Признание
Признание
...................
Ти питаш ме:
"Дали е сам и този, несподелено щом обича?
Дали сърцето му не спира да отрича
безутешната, мъглива самота?"
Разбирам те,
Ти искаш нежен порив, искрица, пламъче дори,
а жаждата не спира да гори
и те убива, сломявайки сърцето.
А колко пъти сме говорили със теб,
че споменът остава,
че силното желание не се забравя,
но само неговата сянка има корен блед.
Приятелко,
и само въздуха да ни остане на света,
едното чувство в нашите сърца любов ще е -
жестока, сладка и нестихваща.
Но само тя, но само тя...
Николета Ангелова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Найденова Всички права запазени
