Признание

22 ago 2007, 11:47

Poesía

746 0 2

Признание

...................

Ти питаш ме:

"Дали е сам и този, несподелено щом обича?

Дали сърцето му не спира да отрича

безутешната, мъглива самота?"

Разбирам те,

Ти искаш нежен порив, искрица, пламъче дори,

а жаждата не спира да гори

и те убива, сломявайки сърцето.

А колко пъти сме говорили със теб,

че споменът остава,

че силното желание не се забравя,

но само неговата сянка има корен блед.

Приятелко,

и само въздуха да ни остане на света,

едното чувство в нашите сърца любов ще е -

жестока, сладка и нестихваща.

Но само тя, но само тя...

Николета Ангелова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Зои (Живка Иванова)

2007-08-22T16:07:48+03:00

Много хубаво написано.ДАно да стигне до сърцето на тази за която е написано.И дано и даде сили да продължи напред, да търси онези очи в които погледа не гасне!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-22T13:00:43+03:00

Но само тя , но само тя. - Но това съвсем не е малко. Хубав стих,Николета, хубав.