Признание
Луната се изгърби като мост,
по който искам в твоя сън да вляза,
въртя се по неземната си ос
и драскам с нея стихове по плажа.
И паля със кибрита от мечти
хартиените наши земетръси,
а пламъкът в добрите ти очи
живота ми на мигове разкъсва...
Усмихваш се, но зная, че тъга
в душата ти разпътва ветровете,
обичаме се във мъглявина,
а с длани можем да роим комети...
Не ме вини, аз искам да съм с теб,
но ти си нежен дъх на красотата -
живея във парченце мъжки лед
на устните ти - жарко, знойно лято...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
