5.08.2015 г., 0:40

Признание

889 0 0

ПРИЗНАНИЕ

 


Жабка Кекерица,

местната певица,

след залез, привечер

солираше в концерт.


Тя не видя Щърка,

който се навърта

често край реката

с мисия позната.


Сам-сама остана

нашата Жабурана.

Избягаха всички

в малката рекичка.


"Браво!" - каза Щърка

и със клюн пребърка

на брега тревата

за плячка богата.


Лекичко подхвана

Жабка Жабурана,

високо я вдигна -

никой не я стигна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....