7.02.2011 г., 0:42

Признание

1.4K 0 30

Признание

                         „А се опитвах...Господи, прости ми!

                           Не винаги съм спазвал правила.

                           Кълна се, че човек не съм убивал-

                          за деветте останали...мълча.“

                                                              Александър Калчев („Откровено“)

Не човек, птиче не съм убивала!

Слава Богу, не се е налагало!

На земята под мен мир е имало,

нож на масата само съм слагала.

 

Но за другите девет...признавам си.

Не веднъж-вечно нося им бремето.

Лъжа себе си, вярна на нрава си

и крада седемдневно от времето.

 

Сама гледа се майка ми, милата,

в земя чужда е щерка ѝ, блудната.

Пожелах и съпруга на ближната,

стана татко на чувството, чудното.

 

Девет Божи...да прóсти Бог всичките!

Сто да бяха, пак бих се потрудила.

Ангелските крила са за птичките,

аз тук само перо съм заслужила.

 

Може би затова съм сред живите,

те, светците, за Рай са орисани.

Мен ми стига земята, красивата

и безкръвното, грешното писане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...