Признание
Признание
„А се опитвах...Господи, прости ми!
Не винаги съм спазвал правила.
Кълна се, че човек не съм убивал-
за деветте останали...мълча.“
Александър Калчев („Откровено“)
Не човек, птиче не съм убивала!
Слава Богу, не се е налагало!
На земята под мен мир е имало,
нож на масата само съм слагала.
Но за другите девет...признавам си.
Не веднъж-вечно нося им бремето.
Лъжа себе си, вярна на нрава си
и крада седемдневно от времето.
Сама гледа се майка ми, милата,
в земя чужда е щерка ѝ, блудната.
Пожелах и съпруга на ближната,
стана татко на чувството, чудното.
Девет Божи...да прóсти Бог всичките!
Сто да бяха, пак бих се потрудила.
Ангелските крила са за птичките,
аз тук само перо съм заслужила.
Може би затова съм сред живите,
те, светците, за Рай са орисани.
Мен ми стига земята, красивата
и безкръвното, грешното писане.
© Петя Божилова All rights reserved.
