Признание
Образът ти пред очите ми е днес,
аха да го докосна...
мислех си от плът и кръв си... ама не!
Липсваш ми, далече си от мен...
Усещам как преплитам с теб ръце,
нежно тялотото ти пак обвивам,
ние сме на седмото небе... О да, о да,
за миг - помислих, че отново си при мен,
душата ми със твоята да я нахраниш - да запълниш
тази празнота, затвориш всички стари рани,
можеш само ти, любима, и това е факт неоспорим,
затова пред теб съм книгата прочетена, няма фалш и няма грим,
искреността краси човека: voila, за мен си ти най-прекрасна Жулиета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калоянов Всички права запазени
